Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
07.01.2018 02:02 -
РАЗКРАЧА ТИ ПО СТРЪМНОТО ДОТИЧВАМ
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 7202 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2018 02:03
Прочетен: 7202 Коментари: 12 Гласове:
11
Последна промяна: 07.01.2018 02:03
**
Калдъръмът се напука от очакване да се завърнеш.
И стълбът някак уморено си провеси жиците.
Пътечки детски в въздуха на слънчев ден опънати,
на есен , хващани от мънички краченца птичи.
Прозорците с кенарени перденца белички,
изгледаха със стъклени зеници времето.
Та белким някога зад ъгъла да се покажеш,
дори във въздуха, с душа надянал стремето.
Сивеят облаци, полегнали връз билото
и моята ръка в дланта ти, свита е в юмруче.
Разкрача ти широк по стръмното, дотичвам.
а в гърлото ми скъсаната струна мълком плаче.
Знам няма в тоз живот да се завърнеш.
Земята те прегърна някога завинаги.
Стои стоически на две прегъната,
душата ми .. и със сълза, спомина те..
За много години, Еви!
цитирайПонякога дотичваме разкрача на своите отминали във времето близки - насън, в мислите, наяве дори, макар и привидно - и това само увеличава тъгата ни. Много силно, много чисто чувство има в тези стихове - приятно ми беше да усетя как тъгата и копнежът придърпват образите към земята, към почти реалистичното изображение! Поздрави, Факти!
За много години!
цитирайЗа много години!
Ева, прегръщам те!
цитирайОголено откровено за загубата.
цитирайnalia написа:
За много години, Еви!
donchevav написа:
Понякога дотичваме разкрача на своите отминали във времето близки - насън, в мислите, наяве дори, макар и привидно - и това само увеличава тъгата ни. Много силно, много чисто чувство има в тези стихове - приятно ми беше да усетя как тъгата и копнежът придърпват образите към земята, към почти реалистичното изображение! Поздрави, Факти!
За много години!
За много години!
vesever написа:
Ева, прегръщам те!
kvg55 написа:
Оголено откровено за загубата.
Най-тежки са реалните прозрения, Еви!
Има една точка, от която връщане назад няма.
Но въпреки това, очакването е вълнуващо
и остава носител на надежда за живите!...
Прегръдки,
Ели
цитирайИма една точка, от която връщане назад няма.
Но въпреки това, очакването е вълнуващо
и остава носител на надежда за живите!...
Прегръдки,
Ели
след смъртта на близък спътник е много трудно.
цитирайcinderellathespy написа:
Най-тежки са реалните прозрения, Еви!
Има една точка, от която връщане назад няма.
Но въпреки това, очакването е вълнуващо
и остава носител на надежда за живите!...
Прегръдки,
Ели
Има една точка, от която връщане назад няма.
Но въпреки това, очакването е вълнуващо
и остава носител на надежда за живите!...
Прегръдки,
Ели
sestra написа:
след смъртта на близък спътник е много трудно.